|
|
| Интересни факти |
Канализация в древния Перперикон
Щерна служела за водоснабдяване на крепостта при обсади
Метална тръба след 15г. употреба
Полагане на HDPE тръба
|
- Още от древността водоснабдителните системи са важна част от социалната инфраструктура. Известни са римските глинени, китайските бамбукови и много други антични водопроводи.
В по-ново време се появяват металните и азбестоциментовите системи. Въпреки, че изпълняват удовлетворително функциите си всички те имат значителни недостатъци. Някои не са достатъчно защитени от замърсяване, други променят вкуса и мириса на водата. Поради уязвимостта от корозия и недостатъчните здравина и еластичност на използваните материали повечето традиционни водопроводи бързо се повреждат, което води до постоянни загуби на питейна вода.
В края на 50-те години на XX век със синтезирането на първото поколение полиетилен с висока плътност (HDPE) се ражда надеждата, че проблемите на водоснабдяването могат да бъдат решени.
С появаването на второто поколение HDPE в края на 70-те новият материал става все по-предпочитан за изграждането на водоснабдителни системи, а синтезирането на третото поколение HDPE в началото на 90-те прави възможно производството на полиетиленови тръби с големи диаметри за високо налягане.
Водопроводите от HDPE се характеризират с дълъг и безавариен експлоатационен срок. Гъвкавостта на полиетилена позволява на тръбите, произведени от този полимер лесно да се адаптират към пресечени и каменисти терени без това да налага използването на допълнителни съединения, всяко от които е
потенциален източник на течове.Тръбите от HDPE могат да се навиват на кангали (барабани) с голяма дължина, което намалява допълнително броя на съединенията и значително ускорява изграждането на водопроводите. Освен от намаляването броя на връзките, стойността на изграждането на HDPE тръбопроводи се намалява и от възможността за съединяване на тръбите чрез челно заваряване, което е много по-евтино и по-сигурно от фитингите.
По вътрешната повърхност на тръбите от HDPE не се отлагат чужди материали (варовик, биофилми и т.н.). Те са изключително устойчиви на въздействието както на киселини, така и на основи. Тръбите от HDPE не се пукат при замръзване на водата в тях, а поемат еластично разширението на леда. След размразяването им те продължават да изпълняват предназначението си без никакви последствия. Това обуславя дългия им експлоатационен срок - 50 години (по ISO/TR 9080).
Благодарение на по-малкия брой съединения и на плавното огъване по терена, полиетиленовите тръбопроводи имат значително по-малък пад на налягането от конвенционалните, което води до значителна икономия на енергия в помпените станции. Тръбите от HDPE се характеризират с пет до шест пъти по-добра способност да поемат хидравлични удари (свръхналягане) от стоманените, чугуновите и азбестоциментовите. Това обуславя почти нулевата аварийност на водопроводите от HDPE и многократно снижава разходите по експлоатацията им.
-
Водата е уникален компонент на околната среда и един от най-важните ресурси за живота на Земята. Тя има изключително важно значение за формирането на климата, релефа и почвите, както и за зараждането на живота на нашата планета. Водата е ценен източник за добив на електроенергия, незаменимо средство и суровина за някои видове производства. Реките и езерата се използват от древни времена за напояване и воден транспорт. Неслучайно човешката цивилизация е възникнала около реките, езерата, моретата.
Но с развитие на цивилизацията, възникват и се задълбочават проблемите с осигуряването на необходимите количества пресни води и опазването на тяхната чистота. Според доклад на Световната банка в 80 страни в света, в които живее над 40% от населението на Земята, питейната вода недостига, а над 1 млрд. души са перманентно лишени от годна за пиене вода.
Независимо от това, че водата заема 71% от повърхността на Земята, само 2,5% е сладка вода. Тя се формира от плитките подземни, ледниковите, езерните, почвените, речните и атмосферните води, по-голямата част от които са трудно използваеми. Едва 0,6% от сладката вода, което е 0,014% от наличната на Земята, може да бъде използвана за битови, индустриални и селскостопански нужди.
Запасите на прясната вода са разпределени неравномерно по континентите. Най-малка водообезпеченост имат Европа и Азия, а най-голяма - Южна Америка и Австралия. Различна е водообезпечеността и на различните страни. Анализите показват, че годишно на жител в САЩ се падат около 11 500 куб.м вода, в Канада - около 128 000, Австрия - около 7 560, Франция - 4 240, Италия - 3 290, Великобритания - 2 730, а в България - само 2 300 м3/жител годишно.
Водният проблем придобива глобален характер. Ограничеността на водните ресурси на Земята; непрекъснато увеличаващото се население в световен мащаб; неконтролируемия растеж на консумация на вода в промишлеността, селското стопанство и бита; продължаващото замърсяване на водните обекти; изсичането на горите са само някои от щрихите в тревожната картина описваща водната криза.
Съгласно резултатите от изследването на Световният институт по ресурсите /САЩ/ глобалната консумация на вода в света се увеличава 2 пъти на всеки 20 години, като ръстът на потреблението на вода е два пъти по-голям от фактическия ръст на населението. Учените прогнозират, че през 2025 г. 3,5 млрд. души на Земята ще живеят в условия на остър недостиг на вода за пиене, а през 2010 г. недостигът на вода за напояване ще възлиза на 160 млрд. м3 и това ще причини намаляване на производството на храни в света с 10%.
България е в числото на най-бедните на водни ресурси страни в Европа. Около 1/3 от територията на страната е на постоянен или сезонен режим на подаване на вода. Глобалното затопляне на климата и засушаване влияят негативно на естествения хидрологичен цикъл и водят до акумулиране на по-малки обеми вода в язовирите. Намаляването на количеството прясна вода затруднява задоволяването на питейните нужди на населението.
Годишният среден поток на реките в България е около 21 млрд. м3, а общата консумация на вода е около 12 млрд. м3., като тя се разпределя по следния начин:
7-8% питейна вода;
33-35% за напояване;
24-26% за промишлени цели;
15-33% за енергетиката.
Водоснабдителни услуги в РБългария се предоставят от 48 водни компании. 20 от тях обслужват по една община, 28 са регионални и обслужват между 3 и 20 общини.
Водопроводната мрежа на България е развита добре и обхваща около 98% от населението на страната. Броят на водоснабдените населени места е 4517, което представлява 84,6% спрямо всички населени места (100% от градовете и 81,32% от селата).
Водоснабдителните системи в страната включват следните основни инсталации:
50 000 км градска водоснабдителна мрежа;
24 000 км извънградска водопроводна мрежа;
10 язовира;
60 пречиствателни станции за питейна вода;
5 900 бр. питейни резервоари;
3 850 водоснабдителни помпени станции.
Продължават да се изграждат допълнителни язовири и пречиствателни станции за питейна вода, както и други водоснабдителни съоръжения.
Идентифицирани проблеми и мерки за тяхното решаване По-голямата част от ВиК дружествата в България работят с незадоволителни експлоатационни резултати. Основна причина за това са износените (амортизирани) водоснабдителни системи и липсата на средства за тяхното възстановяване и модер-низиране. Старата и амортизирана водопроводна мрежа води до големи загуби на вода. По оценки на специалисти загубите на питейни води в България възлизат на около 52%, в същото време международният стандарт е под 20%. Загубите на питейна вода най-често се дължат на пукнатини в азбесто-циментовите тръби (които са в експлоатация в продължение на повече от 20 години), водонапорната система и липсата или невъзмож-ността за сервизно обслужване.
За преодоляване на съществуващите проблеми и трудности, ВиК предприятията се нуждаят от сериозни инвестиции за постоянна поддръжка и подновяване на тръбопроводи и оборудване, въвеждане на нови технологии в пречиствателните станции.
Високите загуби на вода се дължат на неточното измервателно оборудване, отчитащо водната консумация, както и на незадоволителния контрол на водоснабдителните системи, и недостатъчния годишен и многогодишен буферен капацитет. Наличните водоизточници в много случаи се използват нера-ционално и се допускат големи и безвъзвратни разходи по водо-проводните системи.
Успешно решение на трудностите в питейно-битовото водоснабдяване и внедряване на световните постижения може да се постигне посредством привличане на частни инвестиции и подобряване на управлението.
Освен чисто техническите и организационни проблеми в питейно-битовото водоснабдяване, в много райони на страната с голяма острота се налагат проблемите свързани със засушаването и режима на питейната вода. Факторите предизвикващи тревожното намаляване на водните ресурси в България имат както глобален, така и локален характер. Парниковият ефект и предизвиканото затопляне на климата, в комбинация с малките стационарни запаси на сладки води, нарастващите обществени потребности от вода, както и неефективното водоползване, налагат необходимостта от усъвършенстване на традиционните и въвеждане нови прогресивни принципи за управление на водоползването и опазването на водните ресурси в България.
|
|
|
- В групата страни от Централна и Източна Европа с най-висока степен на свързано към канализационната система население са Литва, Латвия и Словения с над 80%. В България този процент е 49%, а най-нисък е в Румъния-30%. Липсата на канализация повиши нивото на подземните води в близост до много населени места. Дори Великият Рим е рухнал поради ниската степен на отвеждане на отпадните води в канализацията.
- Рязко се увеличава обемът на отпадните води-1500т ежегодно. Променя се съставът им-появиха се пластмасите, перилните препарати, пестицидите, радиоактивните отпадъци, с които природата не може да се бори. Те не се разлагат и се натрупват по цялата планета. Изсичането на горите, кисилинният дъжд, отравянето на почвите и водоемите с отпадъците на цивилизацията, прекомерната употреба на химически препарати в земеделието, правят чистата питейна вода все по-дефицитна с всяка изминала година.
|
|
|
|
|
820 562